На гости при дивите животни

Среща със 150 далечни братовчеди

Някъде по границата между Южна Германия и Швейцария, свободно и необезпокоявано се разхождат диви животни. Е, не навсякъде, но поне в зоопарка Афенберг, който се намира близо до Салем. Точно там научих основните разлики между патица и гъска, по време на моята малка екскурзия. В зоопарка има и щъркели, всякакви пойни птици, риби и елени. Но най-неочакване беше срещата ми с маймуните. Може да сте свикнали да ги виждате зад решетки, но първото, което аз и семейството ми видяхме, беше една маймуна, седнала върху пейка.

Берберските макаци са застрашен вид. Броят на живеещите в дивата природа се оценява на по-малко от 8000! От дълбока древност тези животни за желани заради меката си, рижа козина и все още са. В Мароко е пресметнато, че всяка година контрабандно са изнасяни по 300 малки. Това осакатява популацията на нашите далечни братовчеди, както би се изразил Чарлз Дарвин. Паркът е представен точно като Ноевия ковчег – място, което да се грижи макаците да не изчезнат. Основните популации от макаци живеят в планинските райони на Мароко и Алжир. 50-акровият парк около Боденското езеро има подобен климат.

Маймуните се чувстват наистина комфортно и почти никога не се прибират. Може да ги посетите по всяко време, без да се притеснявате, че ще ги изпуснете.

При влизането трябваше да проверяват дали раниците ни са достатъчно големи, за да поберат макак. Възможно е други туристи да са се пробвали да си отмъкнат по една маймуна за вкъщи. Разбира се, като всяко друго цивилизовано място, и това си има правила. Бяха две, но и двете са важни. Първото беше да се държим на поне два метра разстояние от животните. Второто - да не им даваме от нашата храна. Имаше и предупреждение, което гласеше да си държим раниците затворени и да приберем всички възможни джунджурии, за да не ни ги прибере някой по-игрив макак.

Веднага забелязахме, че маймуните не бяха притеснени от хората. Разхождаха се, гонеха се, някои дори се приближаваха до нас. Имаше няколко раздразнени, които се зъбеха и плашеха посетителите. Тогава на помощ се притичаха хората в жълти якета. Само да се приближат и маймуните изчезваха. По-късно ни разказаха, че в групите маймуни има йерархия. Мъжките разполагат с власт, но именно женските я предават на следващото поколение. Край Боденското езеро обаче се случва още нещо - всички макаци имат респект към хората с жълтите якета, които се грижат за тях. Самите служители в парка добре познават езика на макаците. Ние също понаучихме малко от него. В парка имаше огледала с картинки на маймунските гримаси до тях, които можеха да изпробват и посетителите. Малко се объркахме, когато видяхме една картинка на усмихнат макак, а под нея пишеше че е ядосан и се чувства застрашен! По късно ни разказаха, че с показването на зъбите и изправянето на гръбнака макаците си придават по-страшен вид. Начинът, по който показват обичта си към останалите, е да се чистят един друг.

Всъщност изглежда все едно се проверяват за въшки. Това ми припомни за това как моята майка ми преглеждаше косата. Колко си приличаме! Всъщност приликата на ДНК между човекът и маймуната е към 98%! Нищо чудно, че ги наричаме наши братовчеди.

Паркът беше като истински рай. Изглеждаше толкова диво, но се забелязваше и внимателната намеса на човека. Общото впечатление беше за една леко опитомена дива природа.

През първите месеци от годината зоопаркът не работи. Той отваря за посетители на 11 март. Ако имате планове да пътувате до Южна Германия през новия сезон, непременно го посетете! Няма да съжалявате!