top of page

КРЕХКИЯТ РАЙ

Актуализирано: 3.12.2022 г.

Забравена на Малдивите

 

Автор: прекрасната Ивайла Копоева от курса по Медийна грмотност и мобилна журнаистика при нас с преподаватели и редактори Милен Атанасов, Биляна Бонева и Ирина Атанасова.



 

Остров Мале, на югозапад от Индия, ни посреща с влажна жега. Дишаме трудно и търсим скришно място на летището, за да се освободим от зимните дрехи, с които идваме от Истанбул. Средата на януари е - най-подходящото време за посещение на Малдивите. По това време тук е лято, а температурата е около 30 градуса над нулата.


Не се задържаме дълго на Мале. Целта ни е друг остров - Кандума, един от стотиците обитаеми на архипелага. До него стигаме с моторна лодка за около час. Мама, татко, аз и трите ми сестри наблюдаваме как тъмносинята вода избледнява до светло и почти бяло, докато наближаваме малкия пристан на Кандума. Сандалите ми потъват в пясъка като в пудра. Скоро ще науча, че туристите не могат да си вземат за спомен дори и шепа от този пясък. Всяко кътче от сушата тук е особено ценно. Намираме се в най-ниско разположената страна в света. Всяка година океанът тук се покачва с малко повече от милиметър. За жалост до трийсетина години по-голямата част от Малдивите ще е изчезнала.

Засега водата не застрашава вилното селище край плажа, където се настаняваме след кратко пътуване с открито бъги. В нашата къщичка не липсва бърз интернет. Възползвам се от него, за да се включа в учебните занятия на другия край на света онлайн. Всичко наоколо ме изкушава да съм офлайн, включително и часовата разлика. Минава двайсет часа, а в София е все още седемнайсет.

Душът е под открито небе. Половината от банята е с отворен покрив. Това е съвсем обичайно за местните къщи. Необичаен е близкият басейн със сладка вода в туристическото селище. На Малдивите сладката вода е скъпа течност, която често се добива чрез обезсоляване на солено–горчивата вода от океана. Туристите обаче, не са лишени от нищо: индийска, арабска и европейска храна по избор, изкуствени елхи от лампички, естествени люлки от лиани, плажни забавления, гмуркане на плитко и дълбоко. И всичко това е съпроводено от усмивките на хората от персонала, вечно готови да угаждат на туристическите прищевки.


В такава обстановка десет дни минават неусетно, а тръгването винаги те сварва неподготвен. Докато чета табела с текст за историята на Малдивите, се усещам някак самотна. Някъде отдалеч чувам гласа на майка ми. Вятърът го довява до мен от моторната лодка, която е готова да потегли от пристана. “Ивайла липсва!”. Очевидно е така, щом аз съм още на плажа, а семейството ми е вече на борда с целия багаж. Грешката е поправена почти в движение. Мъж от екипажа бързо идва да ме прибере и ми помага да се кача на лодката, миг преди тя да се отдалечи от брега на Кандума. Чудя се какво ли бих правила, ако бях останала на острова...

Comments


bottom of page