top of page

Истории по тенерифски

Истории по тенерифски

На почивка със забравен куфар


репортер: Ивайла Копоева

редактори: Милен Атанасов, Биляна Бонева, Ирина Атанасова

Текстът е създаден в курса по Медийна грамотност и мобилна журналистика към школа "Вярабел".


21.07.2022 година, 16:45 часа. Колелата на самолета докосват повърхността на испанския остров и за миг се поклащаме наляво-надясно. Намираме се на Тенерифе - един от малкото обитаеми острови от групата на Канарските. Те пък са пръснати в Атлантическия океан, на около 120 километра от Африка. Тук температурата е субтропична - между 17 и 25 градуса.


Слизаме от самолета и испаноговорящи мегафони ни навигират до мястото, откъдето да си вземем багажа. След двайсетина минути пет от шестте ни куфара са налични, а скоро научаваме, че последният е останал във Виена при прекачването. Още половин час минава, докато попълним документи за изгубени вещи и ни информират, че след седмица ще ни доставят заблудения багаж.


Хващаме един от зелените автобуси, който след неизвестно за нас време ни закарва до апартамент под наем. Там ще изкараме следващата седмица и половина. След като се настаняваме, отправям поглед през прозорците - към кактусите и песъчливата почва, които преобладават на вулканичния остров. Гледката към южната част на Тенерифе е ясна, залязващото слънце хвърля последни лъчи, а на север небето е мрачно. Оказва се, че сме пристигнали по време на пожарите, причинени от високите температури в Лос Гигантес - планините на острова.




Още първия ден наемаме 7-местна кола за нашето голямо семейство и поемаме към южната част на острова, където се простират плажовете Амарийа, Лас Америкас и Лос Кристианос. Като любители на екстремното, аз и две от сестрите ми се записваме на курс за сърфисти и скейтбордисти и следващите 3-4 дни прекарваме в борби с почти двуметровите солени вълни и рампите в парка.


Докато чакаме да "доставят" куфара на мама, си наемаме скейтбордове и караме по алеята до океана, която ни води до естествените басейни. Отвреме-навреме плуваме на отсрещния плаж - Коста Адехе, където пясъкът е вулканичен и черен, а течението е силно и заплашва да ни отвлече. След няколко дни димът от пожарите и постоянното бучене на спасителните хеликоптери отшумяват и се разкрива гледка към отсрещния остров, за който не подозирахме, че съществува. Правим няколко разходки и на север, където величествените Лос Гигантес ни пленяват.


Но ето, че багажът на мама пристига! Време е да посетим атракциите на Тенерифе. Правим еднодневна разходка до Тейде - вулкана на Тенерифе. Изкушават ни предложенията за пътуване с лифт до самия връх на действащия вулкан, както и нощ под звездите. За жалост времето ни притиска и не успяваме да се възползваме от тези възможности.






На следващия ден правим еднодневна екскурзия до Маска - най-древното градче на острова, сгушено между стръмните склонове на планините. Тук опитваме и драконовия плод - плода на кактусите. Оказва се неочаквано вкусен и сочен. В Маска намираме стотици гущерчета, живеещи между топлите скали и започваме да ги храним. Скоро спираме, след като едно от тях ме ухапва. За радост, няма лоши последици. Но пък има поука - че в лакомията си малките гущери могат да се превърнат в острозъби дракони.


Заредени със спомени и приятни емоции, се отдаваме на празнуването на рождения ден на най-малката ми сестра. Минаваме през магазина за торта. Тате избързва, за да прибере багажа от разходката, а ние по "женски" пълним две торби с продукти за вечеря, без да подозираме, че в райското кътче не трябва да разчитаме на новите технологии. Разбираме го на касата. Мама вади телефона си, за да плати онлайн, когато й пада батерията. Няма карта и пари в брой. Няма как да се свържем и с татко. Притеснението ни завладява. Празничното ни настроение прераства в суматоха, но по лицето на касиерката няма и следа от безпокойство. Така гледат на проблемите в живота хората по тези географски ширини. За нас успокоението настъпва, когато тате пристига и ни плаща сметката.


Дните минават и неусетно започваме да живеем, следвайки ритъма на Тенерифе. Решени сме да уловим колкото се може повече красиви моменти. Последните дни изкарваме в посещения на парковете. Джънгъл парк ни посреща с отворени врати. Там се наслаждаваме на морските лъвове, крокодилите, шимпанзетата, които сами си строят люлките. Любуваме се и на сурикатите - на мама любимите животни. За жалост тя не е с нас - гледа болната ми вече четиригодишна сестра. След оздравяването й посещаваме заедно Сиам парк - аквапаркът на Тенерифе. Големите опашки за пързалките си струват чакането. Спускането е голямо забавление, а изкуствените вълни в басейните ни изненадват приятно.








Като за последен ден, сутринта оставаме в джакузито на терасата на апартамента ни. Забавляваме се половин ден, на обяд сядаме да похапнем в ресторантa - "Мартини", чието име срещахме често. Там ястията варират от всякакви специалитети с калмари, скариди, миди, акули и по-малки риби, до местни сирена, кашкавали и сочни плодове. Зеленчуците са по-редки, а за тези, които не са фенове на екзотичните ястия, има пици и тостове.



Последната атракция - Мънки парк, ни позволява да общуваме отблизо с животните. Там имаме възможност да храним костенурки, маймунки, морски свинчета, да се снимаме с папагали на раменете. Една от по-малките маймуни, все пак достатъчно силна и обградена от дебели стъкла и решетки, изглежда явно недоволна от присъствието на тате до мама. Ръмжи му и драска по стъклото, докато мама не застава пред нея. Тогава се усмихва любезно.


Ето така завършва първата седмица от ваканцията на Тенерифе. На почивка с мама, тати и три сестри организацията трудно се спазва, но забавните случки никога не ни подминават!



Comments


bottom of page